Това ме подсети приятел в чата, който бях забравил от доста отдавна. Писахме си допреди минутка във Facebook Messenger, където да си призная оставих доста хора на заден план, но въпреки, че съжалявам, то времето ми се понареди поне.
Да преминем към Мотивацията която ще е с главна буква, защото е изключително важно нещо, което ще те крепи, докато успяваш сам в нещо. Няма да ти помага друг, може и да помага, но без Мотивацията, то ти приключваш, ако не след старта, то след раздялата с този, който е до теб в този момент.
Аз ще говоря за тренировъчния ми процес през годините, когато ми се е налагало да тренриам сам. Това не знам колко години бяха всъщност, но може би 3 или повече. Едно и също място, един град, всичко знаем на изуст. Това което всъщност може да те крепи е само Мотивацията, че ще излезнеш да се движиш и плейлиста, който си заредил ще зарежда теб през деня. Аз искам да изкажа благодарности на всички изпълнители, които са ме вдъхновявали, но едва ли ще се сетя за всички, а те няма и да го видят. Нека ги уважа, като изпиша имената им тук, някои ще са с групата си, на някои ще отдам и лична чест, а те са:
<<Всъщност, това ще бъде нещо, като надъхвацията за много от скчащите люде по това време… Някои от нас вече липсват. RIP Foggy! RIP Мака! Вие бяхте част от паркура, вие бяхте част от създаването ми.>> Chester – Linkin Park, Eminem(че ме накара да открия истинския рап, а да не го слушам него(давайте хейтъри)), Chase and Status, Pendulum, Hilltop Hoods, Bliss n Eso(благодаря ви Хо и Гог и за следващата), Manafest, Breaking Benjamin (благодаря ви Pernik Traceurs), Celldweller, NAS, Flux Pavilion, Maxim feat. Skin (специален поздрав за всички с Carmen Queasy), Example, Modestep, Marger(Kushwave Anthem по-специално), Bring me the Horizon, Godsmack, Bullet for my Valentine, Nneka (както и за ремикса, който са направили), Panacea (благодаря на 3lm0 от Бургас „Found a lover“ е песента), 30 seconds to Mars (можем да благодарим на Дидо, че изстреля This is War, ако не се лъжа), Dope DOD, B-Complex (Beautiful lies, благодарим на Speeders), Brokencyde (Get Crunk, Erik Mukhametshin – разцепи ни с тоя първи клип), High Contrast, Lostprohets, Thousand Food Krutch, Nightwish, Drowning Pools, Scooter (One, Pernik Traceurs)
Вероятно музиката беше единственото, което ме крепеше тогава. Продължавах всеки ден, едно и също, докато не ми писваше. Тогава променях само по едно движение, а може би променях музиката, каквото можех да променя, всичко съм пробвал. Една стъпка встрани или само направо. Това е малката промяна, която всъщност може да те накара да се замислиш и да разбереш, че имаш всичко, което ти е нужно. Имах моменти в които съм слушал сетове от порядъка на 5 часа, знаех го наизуст и не се замислях дали да си го пусна. Голяма туба с вода и тренировка докато не го изслушам цялото. Първия път си го пуснах, като тръгнах от вкъщи и мислех къде да тренирам. Следващия път, то аз си го пуснах в началото на тренировката и приключихме заедно, както си го представях. В такива моменти, които музиката не е била „мега“, „най“ или „супер надъхваща“, то аз съм се вдъхновявал от клиповете, които са пускали в интернет другите трейсъри и се хвърлях и аз да опитвам нещо подобно, но по силите ми или пък решавах, че съм готов да вдигна летвата. Без предпазни средства, без много меки възможности за падане, то беше въпрос на престрашаване и представи, че ще мога да го направя или, че времето просто ще дойде по-натам.
Хубаво беше, поздрави на всички, които евентуално биха прочели името си по-горе. Благодаря ви, вие сте част от мен.
Божидар G Костов 