Както вече евентуално сте разбрали, вече няма bozhigkostov.wordpress.com,
вече ще можете да намерите всичко това (поне за следващата една година) на следния сайт: bozhigkostov.com
Всеки посетил стария линк, няма да има никакъв проблем с това, тъй като автоматично препраща всеки посетител в новия домейн.
За момента просто толкова, махаме wordpress.com от блога ми. Нямаше как просто да не се възползвам от отстъпката, която ми предложи „honey“ в този случай. 50% намаление на цената, това го няма почти никъде.
Какво правих вчера в почивния си ден?
Започваме със сънищата, които така и не успях да запиша.
Станах по никое време, около 9:30, а имах планове да стане по-рано това. Няма проблем, пак успях да свърша каквото трябва и да се сдобия с нова риза в гардероба, благодарение на Маниа – благодаря ви, че ви има, защото пари не ми се дават.
Съвсем нетипично за мен, днес ядох дюнер, няма проблем и е приемливо да бъде веднъж годишно. Малко рано изпуках тая карта капан за годината, но все пак смятам, че няма да се повтори, тъй като нямам интерес да го направя отново.
Стига със скучните ра’оти
Отидохме във Витоша, като пътувахме до Алеко с автобус 66, до който стигнахме от втория път. Първия път го изпуснахме за 1-2 минути, а след като убихме 1 час в Парадайс се върнахме и на спирката. Почакахме малко и потеглихме към уреченото място. Почетохме малко, а аз държа да отбележа, че днес на телефона си имам около 30 минути използвано Books, а Instagram само 3 минути.
Пожелавам го на всеки, а всички останали – засрамете се, нищо не е по-важно от образоването ви! Полезни клипчета, интересни такива, факти и глупости, нищо не стъпва върху това, което можете да правите за себе си. „Running and reading“ е казал един чернокож тип – Will Smith! Чест и почитания, цветовете не ме бъркат и никога не са ме, а останалото е въпрос на човек и неговото съзнание.
пак се отнесох
Озовахме се там, където вече сме били, а именно Хотел Морени. Там се озовахме няколко пъти, а повечето пъти дори се и разходихме. След Черни Връх беше време да отидем и до връх Камен Дел, който се опитахме да достигнем няколко пъти вече, но така и без успех. Приехме предизвикателството, макар зимните условия в планината. След като видяхме моста, по който сме чували че се минава и бихме могли да стигнем до крайната си цел. Поехме по скърцащия снях, направихме някоя друга снимка и без много да го мислим продължихме. Не след дълго се откриха върховете около нас, а ние нямаме представа кой от тях ще е нашия. Мина нещо като снегорин в планината, който правеше нещо по снега, а аз така и не успях да разбера какво. Интересното е, че не се вървеше много лесно по оставащите следи, търсехме постоянно къде е замръзнал снега, а страдахме като такъв няма. Краката ти пропадат, вървенето стана няколко пъти по-бавно, а ти откачаш, защото си безсилен. Предполагам едни снегоходки щяха да са ни доста полезни, но ние нямаме. А може би ще имаме по-натам, защо не! След като веднъж стъпихме върху замръзналия сняг, то аз нямах търпение и тичах с огромен кеф, абе кеф, кеф голям, не бях виждал такова нещо. А може би бях, но сега и копнеех за него. След като през повечето време имахме точно такъв замръзнал сняг, ние стигнахме и до Заслон Ушите, където всъщност беше и връх Ушите, който не посетихме и целта ни за годината не се доближи с още един връх. След заслона поехме отново направо, като вече се виждаше и Камен Дел. За пръв път го виждах, за пръв път исках да му кажа, колко съм му бесен, защото миналия път така и не открихме пътеката.
Ненормално, но факт. На нито една от табелите не пишеше – връх Камен Дел. Имаше табели за всичко останало, все едно тоя връх не съществуваше. Ние знаехме, че е там, той беше там, ходили са хора до него, но на табелите го нямаше.
Малко преди това го видяхме на GPS-a, който ползваме, а именно Gaia. Видяхме, че е в доста изправен участък и можем да го следим и без нея, така че поехме и не сме поглеждали повече.
Камен Дел ни чакаше, прие ни в обятията си в доста добри климатични условия, без много вятър, без много студ, просто беше уютно. Аз като пич вървях първо с тениска и поларено горнище, което не е много топло, но след време се наложи да облека не останалата част от якето, а само един резервен пуловер от раницата.
Не знам за колко време успяхме да стигне, но на връщане си го взехме доста добре и вероятно спада към „време за норматив“, защото го направихме за около 55 минути. Направо знаещи пътя вече препускахме из местата, които позволяваха това наше действие, а останалите такива, минахме по-леко, защото в по-голямата си част беше спускане.
Нормално се прибрахме и вкъщи,
Благодаря Ви, че сте тук и сте отделили от времето си. Следващия път пак!
Божидар G Костов 