Добре, не започваме изобщо положително тази публикация. Веднъж започнато нещо толкова грандоманско не може просто да бъде занемарено и хората да не проявят интерес към подобни новини.
Те обхващат целият свят, за огромно съжаление. За мое, за Ваше, наше и всеобщо съжаление и скръб, която ще настъпи. Следвоенното време ще можем да разкажем на децата си, като глад, немотия и изобилие от цвистене, ударни вълни и дори пронизващи куршуми.
Всеки успял да разкаже, след последния бял флаг, може да покаже единствено запомненото от желание да укрие себе си и всичко ценно в близкото мазе или бомбоубежище. Безредиците веднъж приключили ще забелязваме повече пепел и отломки, отколкото познати лица. Дори си представете хора в безсънните си денонощия, които ще прекосяват граници свободно, за да могат да избягат далеч от последните бомбандировки.
Макар да можем да си представим всичко, което се е случвало досега във военните положения, нямаме опит с някои новооткрити оръжия в последните години.
Носят се слухове за руската Цар Бомба. Носят се слухове, че не само те са правили опити за подобрение и увеличение на силата за атомните взривове.
Главно последиците за нас ще бъдат финансови, както и за голям процент от обитателите на планетата. А след всичко това, разбира се, ще има и примирие с редуцирано население на прокълнатата вече планета. Много години след това няма да има нормална храна, земеделие, почвата ще е радиоактивна и ще се яде по-малко радиоактивно месо от последните животни.
Макар да е погледнато твърде апокалиптично и песимистично, очаквам го точно така. Не знам дали ще успея да разкажа след това, затова разказвам сега.
Божидар G Костов 