Ако не разбирате какво пише в заглавието на публикацията от днес, напълно Ви разбирам, защото аз също не знаех, преди да използвам Google Translate за целта. Заглавието е на украински, защото съм съпричастен с жертвите на войната. Толкова мога да бъда, това правя и затова пиша личното ми мнение, лишено от налаганата ни американска или руска цензура и пропаганда.
Отбелязвам, че можем само да се радваме, че това не сме ние. Вместо сняг, сега щеше да вали само пепел. Черните мисли са породени от възможни последици, за които ние не можем да отговаряме…
Последиците от войната?
Те могат да бъдат несравними с друга война, цял народ бяга, но доста от тях остават и се бият. Не знаем дали ги задължават или е по тяхна воля, което е доста значително, защото е редно всеки един да избира и изразява волята си.
Директно забравяме за градската инфраструктура, разрушенията са не само материални, а и отнемат възможността да създават още спомени на любими за тях места или просто техният дом.
Не знам дали хората си обясняват факта, че кризата в Украйна сега, е предвестие на кризата по целия свят, а именно ресурсите, които зависят от Руска страна. Главните проблеми за страните от Европейския Съюз, който колкото и да не харесвам е с наше попълнение. Ако обаче се вгледаме в ограничението на газ от страна на Русия, то това може да има няколко последици.
Една от последиците, които може да има е доста лоша и и тя е, че ако ограничи газта към Европа или по-конкретно България или потока идващ към нас, то ако все още е зима, ще настане студ и мраз вкъщи, без топла вода, без парно и евентуално ток, но не по всяко време.
По-добрите възгледи са, че Европа може да опита да ограничи проблемите с газта разклоняваща се из страните членки, което ще доведе до доста по-положителни последствия. Говорим за хубаво и лошо, за последствия след война или повреме на военно положение, но не се опитваме да предотвратим тези обстоятелства.
Питали ли сте се защо се прави войната? Защо някой не би опитал да ги спре, или защо изобщо го споменаваме и сме обладани от нея, като няма да направим нищо по въпроса?
Отговорите не са прости, не са еднозначни и няма да бъдат такива.
Вечните спорове и пререкания между САЩ и Русия прераснаха в много по-големи такива, проблемите стават от съвсем друго естество, като намесват съюзниците им. До момента не виждахме толкова явно нещата, които днес ни показват навсякъде.
За какво говоря изобщо? Всъщност става въпрос за превземане на територия, която е много близо до Русия, точно на границата. Украйна и Русия граничат една с друга и това ще е в огромен плюс за САЩ.
Украинското управление силно желае да опита от американския привкус, който НАТО би им дал. Биха дори докарали инвестиционни проекти от Америка, защо не? Няма никой лидер в световен мащаб, който да не пожелае добра икономика за страната си.
Защо обаче не виждаме явната намеса на САЩ в момента? Защото не е нужно да ги виждаме, те могат да участват и без да пише Америка или САЩ по новините. Изпращат амуниции, от ЕС също получават помощ, а от по-бедните държави ще получат и войски. Очакваната истуация в края на военното положение, ако свърши според очакванията е, американците да си върнат останалите амуниции, ЕС да претърпи някакви загуби, а част от войниците ще останат в безименните гробове.
Пак черно мислене, пак мрак и безсилие. Такава е войната, не търсете нищо положително в това.
Мина САЩ, а Русия?
Русия си иска нейното. Русия е комунистическа държава, която няма да позволи стар съюзник толкова лесно да стане част от демократичния свят. Не знаем каква е причината точно, защото все пак Русия е отделна държава от Украйна и не може да се бърка в управлението на друга такава.
Украйна не може да се опълчи на историята си. Тя е била пряка сила, биеща се за съветската слава и величие, тя е била най-близката държава до нас и изпратена да се сражава, за нашата свобода. Скоро празнувахме точно това, освобождението на България, чест за което трябва да отдаваме на Съветската Армия и по-точно Украйна.
Русия като вечен съперник на Америка, не може да позволи разпростиране на американска армия по границите си, затова не може да позволи толкова лесно да бъде част от НАТО. Като цяло не мога да кажа, че НАТО е нещо полезно за държавата ни, но мога да твърдя, че единствено изгода от това имат американците.
Наречете ме русофил…
Но не съм! Имам роднини там, а друго ценно не виждам в Русия. Имаме обща история, както казах по-горе преди малко. Путин има своите проблеми, той има и своите копнежи, вероятно има и страст към нещо, което не виждаме.
В Радомир си имаме пример, как вместо да имаме най-великия завод за правене на други заводи, то ние имаме развалина. Отново за това е виновна Русия, защото не е позволила по това време да започне работа на 100% от възможностите си. В момента е разпродаден, работи вероятно едва на 5%, а завод с просперитет за цял град да работи там. Червена могила, това е името му. Достатъчно голям е, за да има собствена поща, собствени магазини, както и общежития за по-специалната част на завода. Построени са блокове предназначени за тях в част на града ни, която е най-близо до завода. Има около 10-12 автобусни спирки, има железопътни релси, които са били ползвани за доставка и извозване на продукция и материали за нея. Представяте ли си, ако работеше на пълни сили някога, аз дори няма да позная града ни, ако това беше станало реалност.
Дълго и обширно е мнението ми за Русия, някои неща ми допадат, но някои определено не бих могъл да подкрепя.
Надявам се всичко да приключи съвсем скоро и нека бъдем по-добри хора, помагайте и обичайте. Помнете, че всяко добро дело е повече и от най-доброто намерение.
Божидар G Костов 