Здравейте приятели,
Отново часът е 4:00 и подготвям четивото Ви за по-късно. Всяка сутрин ще се замислям едно и също, всяка сутрин ще имам едни и същи терзания… Успеха обаче в тези начинания ще доведе само до едно нещо, което е доста по-важно от това да ставам рано сутрин.
Зона на комфорт
Точно така, това е единствения проблем, който имам аз, който има всеки вероятно. Зоната ни на комфорт е толкова приятно място, че кой би го напуснал? Еми всъщност всеки, който напусне зоната си на комфорт ще постига целите си. Независимо дали това са физическа подготовка, кариерно развитие или промяна на навиците ни, то всичко започва със зоната ни на комфорт.
Мразя всеки път, когато се провалях поради точно тази причина!
Предполагам, когато не сте успявали с нещо, то това е било точно заради зоната Ви на комфорт… Освен ако обаче не се е повлиял плана Ви от нещо различно, някаква външна сила, която може да спре прогреса Ви или каквото сте захванали.
Тази сутрин не гледах мотивационно клипче. Тази сутрин имах неземната сила да се изправя от леглото, без да имам нужда от страничен мотиватор.
Лошото е, че в последните дни си мислех, дали да не приемам отново кофеин? Битката загубена ли е? Дали толкова време без кофеин не ме правят по-слаб, или всъщност ставам много по-силен?
Въпроси без отговори. Аз знам едно, че не трябва да бъда зависим към нещо, което не ми е необходимо или е животоподдържащо.
Малките стъпки в този дневник, който ще водя под префикса 4AM в моя блог ще бъде точно за тези ми терзания, колко е шибано да ставаш в 4:00.
Поздрави приятели,
Благодаря Ви, че сте още тук
Божидар G Костов 