Здравейте приятели,
На първо време да Ви благодаря, че сте отделили от времето си отново, за да можем да се запознаем заедно с всичко случващо се около нас. Написаното днес от мен ще можете да видите и в LinkedIn профила ми, като там можете да ме откриете по:
- Bozhidar Kostov
- ако последвате този линк -> Bozhidar Kostov
или като ме потърсите по име и гледате за следния профил:

В днешната публикация ще обсъдим случващото се в Турция и защо съм съпричастен…
След това ще обсъдим още един шанс да се проваля…
Земетресение в Турция
Всички в област Перник знаем, че земетресенията не са шега работа. Минаха бързо тези 10 години, вече сме забравили какво е земетресение. Какво остана от тогава? Остана тръпката и всяко помръдване на земните недра ме кара да изтръпвам и да преминавам в защитен режим, който е предназначен да се погрижи за хората около себе си по най-бързия начин.
Толкова за нас. Ние сме минали през това и вече го забравяме съвсем успешно.
Искам да поднеса на всичките си приятели, познати и непознати съболезнованията си, както и да изразя съпричастност, като не само ги споменавам, а изпитвам и добри братски чувства.
Знам, че някои от Вас ще ме поругаят, че съм родоотстъпник и какво ли не. Няма да повярвате, но съм бил там и са изключително мили, гостоприемни и добри към нас. Няма как да свържа цялата ни история с хората, които видях там, които ме наричаха „комшо“ и приемаха братски. Вероятно е бил търговския им нюх, но знам и сърдития ни търговски нюх тук, затова избирам да уважавам техния дух.
Това лято, когато бяхме там с приятелката ми, дори приятелство завързахме с хората там, защото не бяха задници, защото не помнеха историята, като нарицание и ни приеха с отворени обятия.
Наистина се случва нещо немислимо там, непосилно ми е да си представям какво им е на хората. Представям си как вчера си имал всичко, днес имаш само това на себе си. Може и роднини да нямаш, може и децата да си загубил, а може и те да са загубили теб.
Не Ви казвам да ги харесвате или обичате, просто бъдете хора. Аз до ден днешен имам приятели и познати от Турция, с тяхна кръв или потекло. Не можеш с всеки да се разбираш, ясно е, но имат нужда от подкрепа.
Бъдете хора, помагайте, ако Ви се отдаде възможност!
Житен режим? Петър Дънов?
О, не! Това ще е първото, което ще си помислите. Следващото е, че е много трудно и няма да го издържите, а може да решите, че и аз няма да го издържа.
Ами всъщност, ще изненадам всички Ви. Ще го издържа.
Какво са 10 дни? Какво му е. Ще ям жито, орехи и ябълки.
- 100 грама накиснато жито на ден (1/3 на всяко хранене)
- 3 ореха на хранене и общо 9 за ден
- 3 ябълки
- и 30мл. вода на всеки килограм – 3 литра за моето телосложение
Това ще е менюто ми за следващите 10 дни от утре.
Каква е целта ли? Целта е да го направя за 10 дни. Постигането на тази цел ще ми донесе свалени няколко килограма, а аз едва ли ще имам много енергия за живот, но пък се надявам да си заслужава.
Всъщност единствено моят дух и тяло могат да допринесат с енергията, която ще ми е необходима. Ще разчитам и на вечната ми мотивация!
Благодаря Ви приятели, че сте с мен!
Благодаря и на приятелката ми, която запали искрата, за да опитам!