#153 | Турция и Житен режим

Здравейте приятели,

На първо време да Ви благодаря, че сте отделили от времето си отново, за да можем да се запознаем заедно с всичко случващо се около нас. Написаното днес от мен ще можете да видите и в LinkedIn профила ми, като там можете да ме откриете по:

  • Bozhidar Kostov
  • ако последвате този линк -> Bozhidar Kostov

или като ме потърсите по име и гледате за следния профил:

В днешната публикация ще обсъдим случващото се в Турция и защо съм съпричастен…

След това ще обсъдим още един шанс да се проваля…

Земетресение в Турция

Всички в област Перник знаем, че земетресенията не са шега работа. Минаха бързо тези 10 години, вече сме забравили какво е земетресение. Какво остана от тогава? Остана тръпката и всяко помръдване на земните недра ме кара да изтръпвам и да преминавам в защитен режим, който е предназначен да се погрижи за хората около себе си по най-бързия начин.

Толкова за нас. Ние сме минали през това и вече го забравяме съвсем успешно.

Искам да поднеса на всичките си приятели, познати и непознати съболезнованията си, както и да изразя съпричастност, като не само ги споменавам, а изпитвам и добри братски чувства.

Знам, че някои от Вас ще ме поругаят, че съм родоотстъпник и какво ли не. Няма да повярвате, но съм бил там и са изключително мили, гостоприемни и добри към нас. Няма как да свържа цялата ни история с хората, които видях там, които ме наричаха „комшо“ и приемаха братски. Вероятно е бил търговския им нюх, но знам и сърдития ни търговски нюх тук, затова избирам да уважавам техния дух.

Това лято, когато бяхме там с приятелката ми, дори приятелство завързахме с хората там, защото не бяха задници, защото не помнеха историята, като нарицание и ни приеха с отворени обятия.

Наистина се случва нещо немислимо там, непосилно ми е да си представям какво им е на хората. Представям си как вчера си имал всичко, днес имаш само това на себе си. Може и роднини да нямаш, може и децата да си загубил, а може и те да са загубили теб.

Не Ви казвам да ги харесвате или обичате, просто бъдете хора. Аз до ден днешен имам приятели и познати от Турция, с тяхна кръв или потекло. Не можеш с всеки да се разбираш, ясно е, но имат нужда от подкрепа.

Бъдете хора, помагайте, ако Ви се отдаде възможност!

Житен режим? Петър Дънов?

О, не! Това ще е първото, което ще си помислите. Следващото е, че е много трудно и няма да го издържите, а може да решите, че и аз няма да го издържа.

Ами всъщност, ще изненадам всички Ви. Ще го издържа.

Какво са 10 дни? Какво му е. Ще ям жито, орехи и ябълки.

  • 100 грама накиснато жито на ден (1/3 на всяко хранене)
  • 3 ореха на хранене и общо 9 за ден
  • 3 ябълки
  • и 30мл. вода на всеки килограм – 3 литра за моето телосложение

Това ще е менюто ми за следващите 10 дни от утре.

Каква е целта ли? Целта е да го направя за 10 дни. Постигането на тази цел ще ми донесе свалени няколко килограма, а аз едва ли ще имам много енергия за живот, но пък се надявам да си заслужава.

Всъщност единствено моят дух и тяло могат да допринесат с енергията, която ще ми е необходима. Ще разчитам и на вечната ми мотивация!

Благодаря Ви приятели, че сте с мен!

Благодаря и на приятелката ми, която запали искрата, за да опитам!

Публикувано от bozhigkostov

Junior Graphic Designer

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: